Египетската царица Хатшепсут е петия фараон от Единадесетата династия на Древен Египет. Макар и необичайно за една жена да бъде управник, това съвсем не е първият случай в египетската история, както гласи широко разпространeната заблуда. Други известни случаи са кралиците Мернеит, Нимаетап, Собекнеферу и, разбира се, Клеопатра VII - последната владетелка на Египет. Все пак обаче Хатшепсут е смятана за един от най-успешните фараони, а управлението й е дълго, мирно и благоденствено. Възстановявайки загубени търговски връзки, Хатшепсут успява да финансира множество архитектурни проекти, които налагат стандарт, ненадминат от никоя друга цивилизация в следващите хиляда години. Днес почти всеки от големите музеи по света притежава статуя от времето на Хатшепсут. Сред най-забележителните творения, съхранени от нейното управление, са Червения храм в Карнак, Храмът на Пакхет, Иглата на Хатшепсут (гранитен обелиск) и най-известния - погребалния й храм.
Като всички египетски фараони върхът на строителството по време на упрвлението на Хатшепсут е нейния погребален храм. Построен е в комплекса Деир ел-Бахри, разположен на западния бряг на река Нил, близо до входа на Долината на царете (наречена така заради желанието на наследниците й храмовете им да се свързват с величеството на нейния. Фокусът на комплекса пада върху Джесер Джесеру - "най-несравнима от несравнимите" или "най-свещена от свещените" - колониална структура с идеална хармония, построена почти хиляда години преди Партенона. Високата 30 м необичайна конструкция е построена, врязвайки се в отвесен клиф. Разположен е на стъпаловидни тераси, някога обсипани с прекрасни градини. Храмът е построен от гениалния архитект Сененмут, близък придворен на Хатшепсут и смятан от мнозина египтолози за голямата й любов.
Днес терасите на Деир ел-Бахари са само блед отзвук на творението на Сененмут. Повечето от статуите на Озирис, основите на колонадите, статуите на самата Хатшепсут са станали жертва на наследниците на жената-фараон, които опитали да заличат всяка следа от съществуването й, за щастие - безуспешно.
Една от атракциите на Западното крайбрежие е именно храмът на единствената жена фараон, управлява Египет. Храмът на Хатшепсут може да се похвали с превъзходно местоположение – многобройни обширни тераси се съединяват с варовикови скали в подножието на хълма Тебан.
Храмът на Хатшепсут е сред най-добре проектираните структури в Египет. Погребалният храм на Хатшепсут е истински архитектурен шедьовър, построен в Деир ел-Бахри („Северен манастир”) – комплекс от древноегипетски гробници, разположен в близост до Луксор.
Мистиката на храма на Хатшепсут до голяма степен е свързан със загадъчността на самата фараонка. Тя, като дъщеря на Тутмос I, е омъжена за своя полубрат и наследник на трона. След смъртта на съпруга й, тя узурпира трона и се провъзгласява за фараон, пренебрегвайки доведения си син Тутмос III.
Хатшепсут управлява Египет до смъртта си, която според някой не е естествена, а по намеса на Тутмос III, който нямал търпение да чака повече. Лично той опустошава храмът на Хатшепсут от чиста злоба.
През XIX век при археологически разкопки храмът е открит и е представлявал руини, а днешният си вид дължи на полско-английски екип извършил реконструкцията му.
Единствената успешно пресъздадена част от него е сърцевината му, докато от всичко останало лъха модернистичния стил. Липсват пътеката със сфинксове и монументалният входен пилон. Вътрешният двор е равна пустош и от него започва рампа. Спускайки се по нея е добре да се разгледа Долната колонада, изобразяваща птици и риби, улавяни в мрежи, и пренасянето на обелиските на царицата от каменоломните в Асуан до Карнак.
Втората колонада изобразява божественото раждане на царицата с цел да се изтъкне правото й да управлява. Из храма на Хатшепсут също така има много изображения на царицата с прилежащите за един фараон регалии, дори и царската изкуствена брада, за да се легитимира статута й на владетел.
Интересни за разглеждане са и малкият храм на Хатхор, пълен с колони с капители във формите на отличителните белези на богинята крава, както и храма на Амун, намиращ се на третата и най-горна тераса.
Описание