Замъкът на Сфорците (на италиански: Castello Sforzesco) е крепостен замък, който се намира в центъра на Милано. Построен е през 15 в. от херцога на Милано Франческо I Сфорца (1401–1466) върху руините на по-стара крепост, издигната от Галеацо Висконти през 14 в. Висконти строи крепостта не толкова за защита на града, колкото от страх от нападение от своя брат, Барнабе, с когото си поделят управлението на Милано. Един век по-късно, когато династията Висконти се прекъсва със смъртта на Филипо Висконти, крепостта е разрушена. Именно на нейно място Франческо I Сфорца нарежда да бъде издигната новия замък, който се превръща в резиденция на миланските херцози.
Крепостта е опасана с ровове и с две кръгли кули, в които се съхранявали водните запаси на замъка. Украсена е била с произведения на едни от най-големите творци, в това число Леонардо да Винчи.
След смъртта на Франческо II Сфорца (1495–1535, внук на Франческо I Сфорца) през 1535 г. Милано попада под испанска власт и около крепостта са построени допълнителни укрепления във формата на звезда, впоследствие разрушени при превземането на града от Наполеон Бонапарт. През 1815 г. крепостта е превърната в казарма на австрийски войски и много от творбите в нея са вандалски разрушени. На 25 октомври 1893 г. крепостта става собственост на общинската власт на Милано и е предвидено нейното разрушаване. Благодарение на застъпничеството на Лука Белтрами това не се случва и под негово ръководство започва реставрацията на замъка и превръщането му в музей с дарения на богати милански фамилии и с общински средства. По време на Втората световна война (1943 г.) крепостта отново понася щети от бомбардировки, но повторно е реставрирана. Днес тя е превърната в музей.