Маракеш е голям град в Централно Мароко. Древна столица на Мароко, той е сред Имперските градове на Мароко и градовете на приказките „1001 нощ“. Известен е като „розовия град“ заради традиционно преобладаващия керемидено-розов цвят на старите и на новите сгради.
Основан е през 1062 г. от първия берберски крал от династията на Алморадивите. В миналото цялата страна Мароко е била позната под името Маракеш, както и до днес все още бива наричана в Иран.
Маракеш лежи в подножието на величествените планини Атлас, това е последният голям град на цивилизацията югозападно от планината преди пустинята Сахара, простираща се отвъд южните ѝ склонове. По официални данни населението наброява 1 милион жители, реално градът е поне двойно по-голям. Основната част от населението са бербери, има също така и немалък брой заселници от европейски произход и европейци, главно французи. Маракеш е четвъртият по големина град в Мароко след Казабланка, Рабат и Фес. Градът е разделен на стар град - Медина, обитаван от началото на 11 век и модерна част — Вил Нувел (Ville Nouvelle) с два района — Gueliz и Hivernage – започнал да се формира като френски колониален модерен град след началото на 20-ти век. Днес, за разлика от Медина, тази бързо развиваща се част е отлично благоустроена. В нея се издигат многобройни луксозни жилищни и бизнес сгради, хотели, банки, театър, стадион и т.н., много от които, както и в повечето останали марокански градове, претворяват в съвременни архитектурни форми местната традиция и колорит. Тук на 15 април 1994 г. е подписан „Договорът от Маракеш“ с който е създадена Световната търговска организация (World Trade Organization, WTO).
Медина е „старият град“ (на арабски „мадина/медина“ значи просто „град“). Простира се на площ от 600 хектара. Това е историческият център на града и на традиционната търговия и занаяти, тя е най-голямата медина в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари - сукове, жилищни квартали с криволичещи сокаци, забележителната голяма джамия Кутубия (в нея немюсюлмани не се допускат) и други ислямски храмове, медресета и Кралския дворец (който е действаща резиденция на краля, не е отварен за посетители и дори снимането на стражата е забранено). Стените, обграждащи сърцето на перлата на юга, са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 км и имат 19 порти. Най-забележителна е Негърската врата - Баб Агнау (Bab Agnaou) от времето на Алмохадите - 12 век, водеща от юг към владетелската „касба“ - южните квартали на медината и „касъра“ - двореца.
