Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски.
Страната става член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Тя има своя база на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4 300 км.
Столицата на Република България е град София (1 096 389 жители, 550 м н.в.). Той е разположен в Софийското поле, затворено от Балкана на север, на югоизток от Лозенската планина, на юг от Витоша, на югозапад от Люлин планина и отворено на запад-северозапад към Югославия, а на изток-югоизток към Тракийската низина. София отстои на 55 км от границата с Югославия при Калотина, на 113 км от границата с Македония при Гюешево, на 183 км от границата с Гърция при Кулата, на 315 км от границата с Турция при Капитан Андреево, на 211 км от границата с Румъния при Видин и на 324 км при Русе, на 392 км от морската ни граница при Бургас и 470 км при Варна.
В близост до столицата се намират Панчаревското езеро и язовир “Искър”. Край София протича река Искър, а през града преминават няколко малки реки, най-известни от които са Владайската и Перловската.
Климатът в България
Като цяло България попада в умерения климатичен пояс. Страната ни условно може да бъде разделена на две климатични зони. Делителна линия за тези зони се счита Стара планина. По-студено през зимата е в Северна България, в Южна по правило климатът е по-мек. Зимните температури варират от 0° до минус 7° C. В по-редки случаи температурите падат и до минус 20° С. Типично континентално променлив е климатът през пролетта. Особено благоприятен е за плодните дървета, с реколтата на които България е известна в цяла Европа от векове. Лятото е горещо и задушно в Северна България, особено по р. Дунав. В Южна България определящи са вълните от Средиземноморието. Лятото там не достига такива екстремни температури, както по Дунава и в Добруджа, а се запазва умерено около 28- 30° С. Пикови температури има в градовете Русе и Силистра, където понякога термометърът показва над 35° C. Есента е мека и приятна. Горското многообразие прави пейзажите великолепни и многоцветни. През есента по правило падат повече дъждове, отколкото през пролетта. Най-дъждовни са месеците май, октомври и ноември.
Естествено по високите планини температурите се понижават пропорционално на надморската височина. Съществуват определени климатични зони с особености, благоприятстващи развитието на едни или други редки растителни видове и култури. Типичен пример за това е подбалканската долина, наричана още Розова долина, някои области в Родопите, където расте уникалното Орфеево цвете, районът на гр. Сандански, в който се отглеждат маслини и цитрусови растения, и др.
Интересни области са Софийското поле, районът на гр. Сливен и Варна, където има силни ветрове почти през цялата година. Докато в първите два случая определяща е близостта им до Балкана и проходите, през които вятърът духа непрекъснато, то за Варна влияние оказва особеният микроклимат на Варненския залив и черноморските въздушни течения от север.
