Сърцето на Коня, разбира се, е мавзолеят на Мевляна Руми. Неговият зелен купол, покрит с емайлирани керемиди – “висок тюркоаз, изрязан върху лазура” (по Морис Баре) - осветява целия град с нежното си сияние. Под зеленото кубе с необичайна конична форма почиват останките на Учителя от Коня и неговото семейство. Гробницата му е застлана с пищно покривало, чиито златни бродерии нижат стихове от Корана. Саркофагът е върху подиум, обграден с парапет от масивно сребро. До смъртното ложе на Мевлана водят две сребърни стъпала - върволицата вярващи чака търпеливо реда си, за да ги целуне, покланяйки му се.
Необичаен мир царува под зеления купол и снимането е забранено. До гроба на Руми е положен любимият му син Султан Валад. Вляво е баща му Бахауддин Валад - в изправен ковчег, защото в предсмъртната си агония се надигнал, твърдят, да благодари на Пророка. Наоколо има и други гробове на потомци, покрити със скъпоценни тъкани от брокат и коприна. От тавана, декориран със златни инкрустации, висят пищни лампи и канделабри, осветяващи полумрака в това свято место. Под дебели стъкла са изложени богато украсени ръкописи на “Маснави” и на Корана, дрехи и вещи, принадлежали на Мевляна и на Шамс от Тебриз, музикални инструменти, старинни килими от Анадола от 13-ти век.
Правоъгълният двор отвън е обточен с килии, където някога са живели дервишите. Всяка е с малък купол от времето, когато мавзолеят на Мевляна е бил действащ манастир на братството на мевлевите. Той е закрит от Кемал Ататюрк през 1925 г. заедно с всички религиозни ордени на територията на Турция – като част от реформаторската му политика по превръщането на турската държава в светска. Днес сградата функционира като музей и място за поклонение. Вдясно са трапезарията и общата дневна, а встрани – библиотеката и стаята за ритуала “сема”, където се е танцувало два пъти месечно след петъчната молитва.
Описание