Най-дългата река на Земята: река Нил
От много години в географията има спор за най-дългата река на Земята. Първоначално такава наричали Мисисипи с нейния приток Мисури. След това се приема, че река Нил се образува не от сливането на Бели и Сини Нил, а от някаква изворна област. Оказва се, че Бели Нил извира от езерото Виктория. В него се влива река Кагера, чийто приток Рукарара е начало на реката.
Много спорове поражда дължината на река Амазонка. Тя се образува от сливането на Мараньон и Укаяли. Първоначално се приема, че главният и приток е река Мараньон. Някои географи приемат за начало река Укаяли, образува от сливането на Тамбо и Урумаба. Поради това в някои справочници се приема за най-дълга река Амазонка. Преобладаващото мнение е, че най-дългата река на Земята е Нил с начало река Кагера.
Името на река Нил произхожда от древногръцкото и име „Нейлос”, а сега в Египет носи името Ел-Бахр. Река Нил е дълга 6671 км. Водосборната и площ е 2.87 мил. км2, а според някои други източници до 3.4 млн. км2. Извира от Източноафриканската планинска земя. За нейно начало се приема река Рукарара, приток на река Кагера. Протича през езерото Виктория и след това носи името Бели Нил (Бахр-ел-Абиад). Сини Нил (Бахр-ел-Азрак) извира от Етиопската планинска земя. Двете реки се сливат в Судан. Река Нил тече на север, пресича пустинята Сахара и се влива в Средиземно море чрез делта с многочислени ръкави, протоци и езера. Плавателна е в долното си течение и в част от средното течение.
Река Нил е известна на човечеството от дълбока древност. В долината на река Нил възниква и се развива една от най-старите човешки цивилизации – древноегипетската. Древните египтяни считали, че бога на реката Хапи, живеел в клисурата Гебел-Силсиле, при първите прагове на реката, южно от Древен Египет, от огромна пещера. Тази пещера била охранявана от огромен змей и ястреб. И оттам извирала реката. Древните египтяни не успели да си обяснят големите разлики в количество вода на реката (големи пълноводия и маловодия). Но те се научили да измерват равнището на водата в реката, да измерват заливаните площи и да възстановяват границите между имотите след оттеглянето на високите води.
С изворите на Нил се занимава още Херодот. В своята "История" отхвърля мнението, че разливите на Нил се дължат на топенето на снеговете в изворните области. Според картата от това време река Нил се слива с река Нигер. Той възприема мнението на един от египетските жреци, че водите на Нил извират между Сиена и Елефантина, като половината вода тече на юг, а другата половина - на север.
Птолемей считал, че Нил извира от Лунните планини и се образува от сливането на две реки, които извират от езера. Тези планини дори ги нанасяли на картите до средата на 19 век. В началото на 17 век португалският мисионер Педро Паиш, пътешествайки из Етиопия достигнал езерото Тана и видял извиращата от него река, която нарекъл Абай. След това дошло обяснението, че приливите на Нил се дължат на увеличаването на водите на река Абай. През 17 век шотландецът Джеймс Брюс свързва река Абай с Бахр-ел-Азрак, чието име той неправилно превежда като Сини Нил. На арабски името на река звучи като Черни Нил.
Чак в средата на 19 век се откриват изворите на лека Бели Нил. Англичанинът Джон Спик открива за европейците езерото Виктория и установя, че от него извира река Бели Нил. Той пише: "И тъй, експедицията изпълни заданието. Аз лично се убедих, че древният Нил извира от езерото Виктория-Нянца, явяващо се както аз доказвах негов извор... Най-отдалечените води, иначе казано, изворът на Нил се намира в южния край на езеро, много близко до 3° ю. ш., от което следва, че Нил е река с поразителна дължина и тече по права линия в продължение на 34° географска ширина".
През 1875 г. американският журналист и пътешественик Хенри Стенли открива река Кагера, вливаща се в езерото Виктория. Тази река била призната за начало на река Нил. През 1938 г. немският пътешественик Валдекер открива в Източноафриканската планинска земя изворите Казумо, даващи началото на река Кагера.
Река Нил има огромен водосборен басейн с продълговата форма, простиращ се от юг на север. Той обхваща земи с различен релеф и топлинни условия. Това оказва сериозно влияние на режима на реката.
Изворната област е разположена в екваториалния пояс, но при по-голяма надморска височина и по-обилно количество валежи. След това на север преминава през субекваториалния пояс и саваните, тропичните пустини и полупустини.
Река Нил е единствената река, който пресича огромната пустиня Сахара. Поради това губи огромно количество вода. По същество долното течение на река Нил е един огромен оазис в пустинята Сахара. Водосборният басейн попада в територията на 9 африкански държави (Руанда, Кения, Танзания, Бурунди, Уганда, Етиопия, Еритрея, Судан и Египет).
Описание