Йерусалим е разположен на Юдейските хълмове и е светиня за цялото човечество. За мюсюлманите това е "Ел Кудс" - Свещения, за евреите – Градът на мира "Ершалаим" и тяхна столица още от времената на Цар Давид. За християните, това е мястото на разпятието на Христос.
Стената на плача, символ на еврейската религия, отправна точка и място за поклонение за евреите от цял свят, е част от подпорната стена от западната страна на Долината на Храма. Западната стена, с височина 15 метра, е била преименувана в Стената на плача, защото евреите, по време на дългото си изгнание, са могли да се връщат тук веднъж годишно и да оплакват разрушението на Храма. Със стената са свързани много традиции, една от които е между каменните блокове да се поставят листчета хартия, на които са написани най-съкровените мечти и молби.
Джамията Ал Акса, в превод - „най-далечната”, се е смятала за най-далечното място до което е стигнал Пророкът. Великолепната Джамия на Омар, или по-известна като Куполът над скалата, е построена през 16 век. Легендата гласи, че скалата над която е построен куполът, се опитала да излети заедно с Мохамед към небето, но архангел Гавраил я е спрял и е оставил следа от своята ръка. Скалата всеки ден се поръсва с ароматно вещество, защото така всеки вярващ, приближавайки се към нея, ще почувства аромата на Рая.
Пътят на страданието се нарича онзи отрязък от пътя, който Христос е минал под тежестта на кръста от Крепостта на Антоний до Голготата. Маршрутът, който ние днес извървяваме не е точно същият, по който е минал Исус. От Крепостта на Антоний, разположена в северозаподната част на ъгъла на Храма, бившата резиденцията на Ирод Велики, днес са останали само следи от пода. Тук Христос е застанал пред Пилат, тук той бива осъден и оттук тръгва към смътта си и към Голготата, която по онези времена се е намирала извън пределите на града.
Божи гроб - Свещената Гробница е най-святото място в Йерусалим, онова което несъмнено апелира към най-съкровените чувства на всеки посетител, без значение от вероизповеданието. Впечатлението което прави това място е силно, тук историята се преплита с легендата и хорското страдание се слива с религиозната вяра. Всеки дошъл на това място ще изпита огромно вълнение и смущение пред вида на църквата. Някога това място се е намирало извън градските стени и е било място за изпълнение на смъртните присъди, било е и много по-високо от сегашното, за да може всеки отдалеч, виждайки нещастните осъдени, да направи извод за себе си и да бъде сплашен. Това място е наречено Голгота от думата „гулголет”, което означава "хълм на черепа", заради формата си, която наистина наподобявала череп и заради това, че по едно предание тук е погребан черепът на Адам.
Този хълм е бил избран от император Адриан през 135 г. за построяване на Форум и Капиталий. Така Адриан е искал да принизи чувствата на вярващите евреи, които почитали тези свещени места. За щастие, за съоръжението на Капитолийският Храм, император Адриан не го е сринал до основите, в които са се намирали гробници, а се ограничил само със запълване на ямите и с изравняване на земята. За целта било докарано огромно количество пръст. Постъпвайки така, е бил създаден огромен земен насип, който послужил за основа на храма и по този начин гробниците били спасени от разрушение.
